Образователните системи и свързаните с тях бизнес модели трябва да са способни да отговорят и да издържат на променящите се външни фактори. Университетите вече са изправени пред нарастващото търсене на тесни специалисти с научно, техническо, инженерно и математическо образование (STEM) и намаленото национално финансиране на брой студенти.

Определянето на ролята и мястото на иновацията в обществото играе важна роля не само при обикновените университети (концентрирани върху изследователска дейност), но и при отворените и университетите за дистанционно обучение (концентрирани върху образованието). Ограничаващо е да се счита, че традиционните университети изработват стратегии за обучение през целия живот, а отворените и дистанционните университети само доставят образование без да прилагат нововъведения и взаимно сътрудничество. За да се подготвят за следващото десетилетие, тези университети ще трябва да създадат добавена стойност и да осъвременят своите институционални модели.

През 2009 г., обявена за година на креативността и иновациите, Европейската комисия наложи и продължава да популяризира иновативността и предприемаческия дух сред своите страни-членки. В тази статия, отвореното обучение и по-специално дистанционното обучение са оценявани според потенциала им за осъвременяване и изграждане на гъвкаво образование, чрез генериране на нови начини за академично и търговско предприемачество, в това число и мрежови образователни инициативи и професионална подготовка. Очевидно е, че университетите не могат да съществуват без да проявят креативност, иновативност и далновидност: това е източникът на дългосрочен просперитет не само за университетите, но и за предприятията, икономиката и обществото като цяло.