Щом приемем, че образователните сценарии променят формата си и вътрешната си организация с помощта на новите технологии, можем да се запитаме дали не се заражда нова образователна концепция. Тази статия ще се опита да анализира дали новите социални предизвикателства подтикват към необходимост от нова образователна форма и дали съществуващите теории са все още приложими в днешно време. В тази връзка ние разгледахме социалните промени, анализирахме схващането за електронното образование e-learning 2.0 и описахме по какъв начин теоретичните подходи улавят образователната реалност. Специално внимание беше обърнато за анализиране на характера на новите сценарии, като специален вид на учене в мрежа (ConnectLearning), базирано на теориите за конективизъм и конструктивизъм и на образователните подходи.

Стигаме до заключението, че промяната в образователните сценарии, като необходима теоретична основа, е навлязла и се обсъжда през последните две десетилетия. Ученето в мрежа не е изцяло нова парадигма или фундаментално нов модел на обучение, то по-скоро представя начина, по който една консолидирана концепция (базирана на новаторски идеи и изградена с помощта на вече съществуващи образователни теории) може да задоволи нуждата от „нови” образователни сценарии, които да бъдат индивидуални, образователни, подкрепени с примери, изпълнени с емоция, социални и комуникативни.